Нов пореден опит за лесен и безпроблемен достъп до данните от телефонни разговори, електронна поща, интернет комуникация, както и страниците, които всеки посещава в интернет, е направен в окончателния вариант на промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), представен на депутатите за обсъждане и гласуване на второ четене в зала. От проекта става ясно, че одобрени от парламентарните комисии по транспорт и по вътрешен ред текстове, свързани с интернет следенето, са коригирани и отварят широко вратата за достъпа до т.нар. трафични данни. Това се е случило с една дребна на пръв поглед добавка, но особено съществена - сред законите, по които трябва да се напише наредба, която ще регламентира съхраняването и достъпа до данните, е включен и Законът за МВР. Така 20 дни след като се смяташе, че депутатите успяха да отхвърлят исканията на силовото ведомство за безконтролно следене, МВР отново е намерило начин да прокара желанието си. Не е ясно кога и от кого е бил дописан проектът.

Депутати и експерти, участвали в заседанието на двете комисии на 22 януари, когато бяха гласувани поправките, заявиха, че е бил одобрен текст, според който бъдещата наредба за достъп до интернет трафика трябва да бъде съобразена с три закона - за специалните разузнавателни средства, за защита на личните данни и Наказателно-процесуалния кодекс. Така законът се съобразява с решението на Върховния административен съд (ВАС), който отмени текста от наредба 40 за безконтролно следене в интернет като противоконституционен и изброи именно тези три нормативни акта, на които новата наредба би трябвало да отговаря. По време на дискусиите в комисия от вътрешното министерство предлагаха към този пакет да се прибави и Законът за МВР, но това в крайна сметка не беше одобрено. В окончателния вариант на текстовете, предоставени за гласуване в зала, Законът за МВР е включен.

Това ще позволи на силовото ведомство да иска при всякакви ситуации достъп до трафика, като се позовава на обтекаемата "оперативна необходимост", предвидена в закона за ведомството, коментираха политици и експерти.

"По мои спомени в предложения текст, който гласувахме, не фигурираше Законът за МВР... Бяха посочени трите закона, които са цитирани и от ВАС... Учуден съм, ще направя проверка и ще искам отлагане на гледането, докато не изясним ситуацията", каза снощи пред Re:tv председателят на вътрешната комисия Минчо Спасов. Той отказа да коментира кой може да допише закона, но не отрече, че вариантите са два - "техническа грешка или умишлено довършено".

"Изключително опасно е и обръща цялата идеология на закона. Това е пореден опит за драстично нарушение на правата ни и всъщност връща всичко в изходна точка", коментира Теодор Захов, председател на Сдружението за електронни комуникации. Той беше на заседанието на комисията в края на януари и потвърди, че е гласувана поправка без МВР. Още тогава Захов обясни, че операторите нямат против съхраняването на данни, но искат единствено ясен ред на достъп до тях.

"Дневник" потърси обяснение кой, защо, как и кога е направил промяната от повечето от запознатите с въпроса депутати. Ясен и недвузначен отговор липсваше. "Много съм зает, в момента мога да кажа само, че текстът просто беше изцяло съобразен с решението на ВАС", заяви Йордан Мирчев (НДСВ) - председател на транспортната комисия, подготвяща окончателния доклад по законопроекта. Много от присъстващите депутати казаха, че са сигурни, че Законът за МВР не е бил включен в текста и не могат да си обяснят как е попаднал в окончателния вариант на документа. Някои припомниха, че спорът е бил, защото именно за подобна промяна настояват от много време от вътрешното министерство.

В същото време зам.-председателят на транспортната комисия Радослав Илиевски от БСП заяви, че двете комисии са одобрили текст, в който е бил записан и Законът за МВР. Това обаче не означава, че спецслужбите ще могат да имат безпрепятствен достъп до интернет трафика, тъй като другите три закона въвеждат рестрикции, смята той. Другият зам.-председател, Камен Костадинов (ДПС), пък дори обясни, че не само Законът за МВР, но и Законът за ДАНС е бил включен като нормативен акт, на който новата наредба трябва да съответства. В окончателния текст на комисията обаче Законът за ДАНС не фигурира. На самото заседание на 22 януари именно Камен Костадинов предложи въпросния текст

полицайчетата обичат да бъркат в личните неща на хората, за да могат лесно и бързо да стигат до лесна информация, която им е възложена да изровят или пък да услужат на приятелчета. Нищо лошо, че настояват и така силно се напъват. Иначе нищо няма да могат да научат и ще им трябват 100 дни за един телефонен номер - затова такъв зор дават.